9 юли 1997 г.
Мадрид
Речта е произнесена по време на срещата на най-високо равнище на НАТО в Мадрид. Там за първи път българският президент се среща с президента на САЩ Бил Клинтън.
Уважаеми господин председател,
Уважаеми госпожи и господа,
След падането на Берлинската стена, връщайки се в Свободния свят, ни преследваше известният въпрос на Сократ: Дали ние сме дошли, след като празникът е свършил, post festum?
Днес можем да кажем, че празникът на Евроатлантическия свят тепърва започва и в него има място за всеки, който демонстрира желание и воля за това!
Не бих се поколебал да нарека Мадридската среща историческо събитие. Каквото беше планът Маршал. Каквото беше създаването на НАТО. Те останаха в историята, защото отчитаха поуките от миналото и същевременно гледаха в бъдещето.
Нашата оценка за значимостта на Мадридската среща не може да бъде помрачена дори от искреното съжаление, че моята страна не е сред първите поканени. Въпреки солидните български аргументи и желанието на българския народ, не по-малко от това на останалите източноевропейски народи, мога да ви уверя, че ние ще приемем това решение, без да го драматизираме. С мъдростта и достойнството на хилядолетната си история.
Демокрацията в България е достатъчно зряла, преболедувала е специфичните болести на посттоталитарния преход и има имунитет срещу тях. Стремежът ни да сме част от евроатлантическото пространство не е конюнктурен, а стратегически, и политическата класа на България ще направи всичко възможно да трансформира обществената енергия на очакването не в униние, а в още по-интензивна работа.
Споделяме атлантическите ценности, амбицията ни е да участваме в тяхното развитие и защита. Това е нашият цивилизационен избор, дълбоко мотивиран и окончателен. Ние знаем какво още трябва да се свърши. И няма да спрем по средата.
Ще бъда пределно откровен: българският народ желае ясна политическа перспектива и разумни срокове за своето пълноправно членство.
Преди половин век Ялта откъсна България от нейната естествена европейска среда. По нейната граница минаваше фронтът между Варшавския договор и НАТО. България не вижда причини да има повече граница със съюза. И аз вярвам, че това желание е взаимно.
Уважаеми госпожи и господа,
Съвременната геополитическа логика изисква неделимост на сигурността. А тя предполага завършеност на Южния фланг на НАТО. Впрочем, не бих се учудил, ако в близко бъдеще той получи своето черноморско измерение. Географски и културно България винаги е била част от Европа, без нея и евроатлантическата сигурност няма да е цяла.
И накрая, от сърце желая успех на първите поканени. Тяхното присъединяване към Съюза ще бъде успех и на новото НАТО. Той ще бъде и наше постижение, защото ще приближи и нас към пълноправното членство.
Благодаря за вниманието и благодаря на организаторите на това историческо събитие.
