12 май 1995 г.
Интервю, дадено на Валерия Велева за в. „Труд“

43-годишен пловдивчанин. Адвокат с 15-годишен стаж, женен за колежка. Има син на 16 години и дъщеря на 5. Член на Националния клуб за демокрация. Зам.-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров. В края на 1994 година оттегли кандидатурата си за шеф на НКС на СДС в полза на Иван Костов. Мотивът му беше, че „не притежава необходимия комплекс от качества“. В 37-ото НС е избран за зам.-председател на ПГ на СДС, а на националната конференция и за зам.-председател на съюза. На „Раковски“ 134 твърдят, че той е силната фигура в СДС, с която Костов се съобразява. Петър Стоянов пее, свири на китара и е футболен запалянко.

Г-н Стоянов, Вие доста дълго време бягахте от тясното обвързване с партийна работа. Защо приехте сега да влезете в ръководството на СДС?

Допреди Седмата национална конференция считах, че е известна проява на политически такт, дори на политическо мъжество да се отказваш от постове, за които те предлагат. За тях винаги има достатъчно кандидати. Сега обаче поради ситуацията, в която изпадна СДС, а тя не е най-розовата след загубата на последните избори, отказа от всеки политически ангажимент считам за недостоен.

От какво трябва да спасите сега СДС?

Спасение не е най-точната дума. СДС не се нуждае чак от спасение. СДС се нуждае от действени мерки. СДС се нуждаеше и от обновителни идеи, които вече, слава Богу, дойдоха. СДС се нуждае и от по-голяма доза оптимизъм. Всичко това е постижимо, ако политическата съдба на СДС се управлява умело от хора, които вдъхват респект и доверие. И най-важното – хора, които не внушават съмнение, че са тръгнали да правят политика заради собствена изгода. Усещам на гърба си, че това е най-тясното място в българската политика.

Кажете ми една обновителна идея на СДС?

Колкото и да звучи банално, новите структури и отварянето на СДС май ще се окажат най-обновителната идея. Дай Боже да даде по-бързо плодове. И ще Ви кажа защо. СДС е призван да наложи европейския демократичен модел в България. Но той е призван да го наложи в политически двубой с партия, която има почти военизирана организация и структури из цялата страна. В последната предизборна битка с едно махане на пръста отгоре апаратът на БСП довеждаше своите инструкции до най-затънтеното селце на България. Тази организация донесе и победата. СДС е коалиция демократична, но по едно време започна да се превръща в коалиция артистична. А без структури и организации политически двубой с БСП не може да бъде спечелен.

Като Ви слушам, имам чувството, че сте политик камикадзе.

В известен смисъл мога да го възприема като комплимент. За мен политиката не е начин на препитание. Цял живот, с изключение на годината, когато бях зам.-министър, съм бил адвокат, и то, извинете за нескромността, печеливш адвокат. В политиката съм заради едно по-особено чувство за дълг – нека не Ви звучи претенциозно. Имам да изкупувам собствено бездейно поведение през годините преди 1989-а. Ако за много хора комунизмът разкри своя лик след 10 ноември 1989-а, когато стана известно за лагерите, аз бях наясно с това още когато навърших 20 години. Тогава баща ми ми каза, че оттук нататък не бива да кандидатствам за нито един висок пост, защото в биографията ми е записано, че произхождам от семейство на пострадали от „мероприятията“ на народната власт. Това беше първият ми политически урок. Ако вие сте мълчали, имате оправдание – не сте знаели. Обаче аз 20 години много добре знаех какво представлява комунизмът, не обичах тази система, отнасях се саркастично към нея, но моят протест не надминаваше битовия кръг, в който съм се движил. Значи нямам оправдание защо още тогава на глас не съм казал това, което съм знаел. Искрен съм – тежи ми твърде много. И тъй като тогава не намерих сили да бъда герой, сега правя всички усилия поне в един мандат да компенсирам онази си липса на мъжество и героизъм.[…]