Член-кореспондент Професор Николай Габровски

Началник на клиниката по неврохирургия на университетска болница „Пирогов“, Председател на Българското дружество по неврохирургия

Уважаеми господин Президент,

            Огромно удоволствие и чест е да съм тук днес. Когато започнаха промените през 90-те години, аз бях на 19 години. Тази възраст е чудесна, защото целият живот е пред теб и можеш да избираш по кой път да поемеш. Истината е, че бяхме изпълнени с голяма тревожност, защото винаги искаш да бъдеш най-добрият, но моето поколение беше подложено на един допълнителен голям натиск: ние трябваше да решаваме къде ще живеем. Немалко хора от това поколение знаят, че беше много трудно и че човек може да премине през тези препятствия стига да има светлина пред него, стига да има надежда.

Чрез събитията преди 25 години и чрез решителните стъпки, за които днес говорим, Вие, както и вашето поколение политици ни дадохте тази надежда. И затова, всички ние си казахме: ‘‘Да, има защо да останем в България, да, ще има защо да се върнем в България‘‘. Този избор, това приобщаване към европейското семейство и към европейските ценности, на които ние би трябвало винаги да сме принадлежали, ни накара да направим нашия избор.

И аз много бих се радвал да мога тук да прекъсна моето изказване, но истината е, че имам син, който сега е на 19 години и му предстои да направи всички тези избори. И трябва да Ви призная, че съм може би по-малко, но все пак притеснен за неговите решения и за това дали ние сме направили достатъчно, за да може той да си даде същите отговори, които си дадохме и ние: ако иска да отиде в чужбина, ако иска да се върне, ако иска тук да остане и тук да работи.

За да завърша, бих искал отново да Ви благодаря за всичко, което направихте за нас, за нашето поколение и за огромните Ви усилия през цялата Ви кариера. Ще Ви пожелая разбира се да сте здрав, това е най-важното и ще ви пожелая едно интензивно, натоварено политическо бъдеще!

Честит Рожден ден !