Ириней Константинов

Актьор, Директор на театър „София”

Уважаеми госпожи и господа,

От името на Инициативния комитет: добър ден и добре дошли на всички!

Защо сме се събрали днес е повече от ясно – Петър Стоянов става на 70 години, а освен това  изминаха точно 25 години от встъпването му в длъжност като президент на Република България.

С повечето от Вас сме приятели и съмишленици  през всичките тези години – от деня, в който Петър Стоянов обяви своята кандидатура и ние направихме първия предизборен плакат заедно с него, под надписа „Той е!”.

И от тогава до сега Той си остава нашият президент – бяхме с него, когато спечели изборите през 1996 г., бяхме с него през петте години на президентския му мандат, както и при горчивата загубата на изборите през 2001г. и от тогава до ден днешен и той винаги е бил с нас, така както и ние бяхме с него по време на мандата му.

Помня как започна кампанията му преди 25 години – с вдъхновяваща реч пред столичната интелигенция в препълнената зала на НДК. Прав е Стефан Цанев, чието име е първо в Инициативния комитет, че Петър Стоянов спечели най-напред интелигенцията, а след това интелигенцията спечели българския народ за неговата кауза. А каузата си струваше…

България, макар и закъсняла в сравнение с централноевропейските държави, с обичайното „туткане“ по сполучливия израз на Президента, тръгваше към своя нов „цивилизационен избор” – още една фраза, която дължим на Петър Стоянов…

Спомням си как въодушевено подкрепяхме промените, които започнаха президентът и новите правителства – служебното на  Стефан Софиянски и редовното на СДС, начело с Иван Костов. Истински се радвахме и на новия стил на политическо общуване, което Петър Стоянов наложи и в България, и извън нея – прям, интелигентен, елегантен. И когато застана редом до Бил Клинтън на площад „Свети Александър Невски” в София, хилядното множество видя в това възкръсването на Нова България.

При посещението му в Съединените щати през септември 2000 г. вестник „Сан Франциско Кроникъл” бе озаглавил статията си за него: „Петър Стоянов е оптимистичният лидер на един дълбоко песимистичен народ.”

 И тук е мястото, от името на всички нас, да му благодаря за куража и оптимизма, които ни вдъхна в годините на своя мандат.

 За гордостта и патриотизма, които изпитвахме, когато той представяше страната ни пред света,

За категоричната му непоколебимост при вземане на стратегически важните за България решения, които ако тогава той не бе отстоявал, Бог знае къде щяхме да сме сега.

За това, че излезе с чест от българската политика, традиционно свързвана със скандали  и корупция.

Затова и че след като напусна Дондуков 2, продължава да представя достойно България по света.

И най-накрая за това, че не се промени и остана един от нас – Нашият президент и  Нашият приятел Петър Стоянов.

Честит рожден ден, г-н Президент!

Уважаеми дами и господа,

Искам да открия днешното събитие с един панел, посветен на 25 години от трите знакови събития, които в голяма степен промениха най-новата история на България и за които президентът Стоянов изигра  ключова роля, а именно:

• Разрешаването на политическата криза на 4 февруари 1997 г., когато Петър Стоянов отказва на БСП да състави нов кабинет;
• Подаването по личното настояване на Президента на българската кандидатура за членство в НАТО на 17.02.1997 г.;

Подписването на споразумението между всички политически сили за сключване на споразумение с МВФ и въвеждане на Валутен борд в България- 18.03.1997 г