26 февруари 2000 г.
Публикувано със съкращения
във в. „Демокрация“

Импровизирана реч. Тази реч се коментира широко от медиите и обществеността заради фразата на Стоянов „Аз съм седесар“ и заради думите, че „властта се превръща в магнит, който много лесно привлича и авантюристите, и кариеристите, и ласкателите, и най-обикновените негодници, които търсят чадъра на властта, за да реализират своето собствено благополучие, и в крайна сметка те сигурно стават по-богати, но авторитетът на СДС се отчупва – къшей по къшей, заради тези хора, които търпите под своята стряха“.

Всички конференции на СДС през последните 10 години се провеждаха в много важни, съдбоносни години. Тази конференция също не прави изключение. Обществото й възлага много високи очаквания. Затова, защото за първи път в новата демократична история на България едно мнозинство се е запътило уверено да изкара докрай своя мандат и да се яви на следващи избори със заявка да ги спечели и да продължи това, което е свършило дотук. А свършеното дотук никак не е малко.

И мнозинството, и правителството на СДС поеха управлението на страната в един изключително критичен момент. Справиха се с хиперинфлация и с отчаянието, което беше обзело българското общество. Финансово стабилизираха България и което е най-важно – започнаха дълго-очакваните реформи, отлагани до този момент от всяко едно българско правителство, за да може днес министър-председателят на България да каже, че 66% от брутния вътрешен продукт вече принадлежи на частния сектор в България.

И за да не се спирам поотделно на всички успехи, нека да кажа най-важното – най-големият успех на управлението на Обединените демократични сили е, че извади България от категорията на страните, на които се гледаше със снизхождение заради незрелостта на техните общества да имат ясно изразени национални приоритети и да могат да отприщят националната енергия за съзидателни цели. За България вече се говори с уважение като за държава, която точно знае какво иска, която е определила своето място в бъдещето и която има перспектива и сили да заеме това място, след като изпълни критериите за това. Ето защо точно в този смисъл събитията през тази година, имам предвид драматичните събития в Косово и изключително отговорното, макар и нелесно решение и на мнозинството, и на правителството, и особено апогея на тяхната политика – получаването на покана за започване на преговори за членство в ЕС, са неща, които българският народ днес оценява по достойнство и които утре историята също ще оцени по достойнство.

Разбира се, пътят на една политическа сила не е съпроводен само от успехи. Слагам пръст в раната. Големият проблем днес, големият въпрос е защо въпреки тези големи, неоспорими от никого успехи, признати от целия свят успехи, СДС не се радва на същия ентусиазъм, на който се радваше сред българската общественост преди три години. Най-простият отговор е, разбира се, че тази реформа е съпроводена с тежка социална цена. Но това е само една част от отговора.

Но, първо, има ли право всъщност президентът да дискутира проблемите на СДС и особено онези проблеми, които днес и ние, и обществеността наричаме болезнени? Аз мисля, че не само има право. Той е и длъжен да го прави на подходящото място и на подходящия форум, а този форум сте вие.

През 1963 година американският президент Джон Кенеди произнесе една знаменита фраза в Западен Берлин. Той каза: „Аз съм берлинчанин“ („Ich bin ein Berliner”). Кенеди не е роден в Берлин и никога не е живял в този град. Фразата стана историческа затова, защото целият свят разбра, че по този начин президентът на САЩ иска да се идентифицира с болката на разделения град и на разделена Европа, че иска да се идентифицира с надеждата на разделена Европа, иска да се идентифицира с надеждата на Европа за декомунизация и за обединение. И никой в Америка не постави под съмнение неговите качества на президент на американския народ.

Разбира се, времената се менят и разликата в мащабите между един президент на САЩ и на България е огромна. Но все пак това е гледната точка, която ми позволява днес пред вас да кажа: „Аз съм седесар“.

Аз съм седесар не само защото съм в СДС от първия миг на неговото създаване, при това без да се налага да местя партийната си книжка от левия в десния джоб. Аз съм седесар не само защото всички вие подкрепихте моята кандидатура за президент и с половината от вас преминахме една тежка, но пълна с надежди и с много идеализъм предизборна борба. Аз съм седесар главно затова, защото СДС дойде на политическата сцена и особено след 1996-1997 година се превърна в надеждата на огромното мнозинство от българи за скъсване с комунизма, за изграждането на едно ново демократично общество, в което достойнството на човешката личност ще бъде поставено на пиедестал, в което всички ще бъдат равни пред закона, в което ще се спазват правилата на една пазарна икономика, в което в крайна сметка хората ще живеят по-добре съобразно техния труд, талант, възможности и почтеност.

И заявявайки че съм седесар, аз по никакъв начин не отстъпвам от своя основен принцип, че съм и ще бъда президент на всички българи, защото кой българин не иска да живее в демократична държава, в държава, в която магистратите, политиците и чиновниците служат на хората, а не обратно – държава, в която има правила, които се спазват и важат за всички, държава, която служи на своите граждани. Хората, които години наред идентифицираха себе си със СДС, истинските, старите седесари, днес са малко объркани. А те са трансмисията, която превежда езика на СДС в квартала, в блока, в селото, във фирмата, в която работят.

Решенията на днешната конференция трябва да бъдат насочени натам – да върнат доверието на тези хора и да ги направят отново посланиците на СДС към българското общество, което да вярва на тях и на СДС.

Властта е голямо изпитание, защото докато си в опозиция, проявяваш героизъм, а като влезем във властта, изпитваме страх да кажем на своите довчерашни съратници истината в очите. Защото сме били заедно през целия този период от време и защото сме наши хора. А като премълчаваме тази истина, се стига до явления, които хвърлят сянка върху всичко хубаво, което е направило СДС. Точно по тази причина процесите на реформата и процесите на приватизацията в определени моменти загубиха своето политическо и икономическо обяснение. Те започнаха да се подменят от едно чисто битово обяснение, че еди-кой си завод е приватизиран заради еди-кого си и че еди-коя си сделка е направена заради еди-какво си, вместо да е ясно, че това се прави в името на реформирането на българската икономика.

По този начин СДС загуби част от своята национална мисия да прави реформата и даде възможност на своите врагове да търсят битови обяснения за тази реформа, която е най-голямото завоевание на управлението на СДС.

Но също така е вярно, че властта е голямо изпитание, защото властта се превръща в магнит, който много лесно привлича и авантюристите, и кариеристите, и ласкателите, и най-обикновените негодници, които търсят чадъра на властта, за да реализират своето собствено благополучие, и в крайна сметка те сигурно стават по-богати, но авторитетът на СДС се отчупва – къшей по къшей, заради тези хора, които търпите под своята стряха…