От мрежата
-
24 часа - Евгений Тодоров развенча още веднъж клевета за Петър Стоянов - 9 март 2023
В съботния брой на вестник “24 часа” е публикуван откъс от книгата на Евгений Тодоров за съпругата му Нери Терзиева. Между другото там има един пасаж, в който описва как от Пловдивската телевизия са искали да поканят Петър Стоянов в далечната 1988-1989 г. да участва в популярното предаване АДРЕС 4000. Но Държавна сигурност се намесва и категорично забранява. Ето и цитата:
“Решихме с Пепа Славчева, че сме открили телевизионен талант и решихме да му предложим да стане нещо като съводещ.
Една сутрин обаче в Пловдивската телевизия дойде човекът на Шесто, който отговаряше за пловдивските медии, и каза на тогавашния директор: “С Петър Стоянов дотук”.
Тази история съм я разказвал много пъти. Разказах я и по телефона в ефир на някакво сутрешно предаване тогава, когато бяха обявили Петър за агент на ДС. А въпросът беше много прост – ако е бил агент, защо точно ДС ще сваля свой човек от екран“.
Това силно ме впечатли, защото си спомням много добре как преди около 15 г. в един вестник, с цел да обслужи едни свои “приятели”, изписаха на първа страница: “Дали и Петър Стоянов е агент на ДС?”.
Разбира се, сложиха питанка, за да не бъдат съдени за клевета и щяха да бъдат осъдени. Защото Петър Стоянов е проверяван сигурно повече от 5 пъти от комисията по досиетата – като заместник-министър, като депутат и като президент.
Разбира се, че никога нищо не е открито, защото той никога не е бил агент или нещо подобно. Точно обратното – агентите на ДС са вгорчавали живота му. По този въпрос обстоятелствено писа и покойният Христо Марков. Един изключително честен човек, който лично много обстойно беше прегледал досиетата на пловдивската Държавна сигурност. И който довери на мен кой е и от кои среди е клеветникът.
За съжаление, не е дори от бившите комунисти, а от “нашите”.
Представяте ли си да бяха открили едно листче дори. При толкова недоброжелатели и врагове нямаше да бъде спестено на Петър Стоянов.
В книгата си Евгений Тодоров много категорично развенчава още веднъж тази клевета. Прави го мимоходом, но това прави разказа му още по-автентичен.
Така, де, истината винаги излиза наяве.
А колкото до “нашата” десница – затова е на този хал. От интриги и клевети не можаха да се примирят с факта, че Петър Стоянов е единственият останал неопетнен, достоен и обичан лидер от старото СДС.
* Любомир Гешев е бивш координатор, организационен секретар и член на НС на СДС.
-
Facebook пост на Любомир Гешев - 19 август 2022 г.
Линк към поста
Тъй като напоследък много хора ме молят да споделя с тях възлови, значими събития свързани със СДС, обещах периодично да пиша за събития, които са значими за политическия живот в България. Всичко публикувано е на базата на съществуващи документи.Преди около седмица- на 13 август прочетох изявление на Богомил Бонев във фейсбук, което завършва така: „Нормалната логика сочи, че терористът е Зеленски и е спонсориран от САЩ. Но те искат да обвинят за своите действия Русия”.Според нормалната логика на всички мои приятели, стари седесари, е точно обратното. Затова изявлението на бившия “седесар” и вътрешен министър от кабинета на Иван Костов звучи наистина абсурдно, но то ме наведе на една друга мисъл: Коя е първата успешна акция на Русия на територията на България след падането на комунизма?И в паметта ми изплуваха още имена- Георги Коритаров, Явор Дачков, д-р Николай Михайлов … Какво общо има между тях ли? Ами и четиримата работеха най-активно и трябва да призная успешно, срещу повторното избирането на Петър Стоянов за президент през 2001 г. Богомил Бонев се яви на тези избори, заявявайки че представлява истинското СДС срещу „корумпирания” Стоянов.А Коритаров, Дачков и д-р Михайлов присъстваха във всички медии, разколебавайки нашия електорат, че президентът Стоянов е предал седесарите, защото ги нарекъл „разбити авари”. Спомням си прекрасно това, понеже бях активен участник в тези събития. По-късно се оказа, че Георги Коритаров е агент на Държавна сигурност с многотомно досие, а днес Явор Дачков и доктор Николай Михайлов активно защитават Русия на Путин срещу „псевдолибералния” Запад.Спомням си също така удивителната мобилизация срещу тогавашния президент: Петър Берон, уличен от д-р Желев за агент на ДС, също се яви срещу Петър Стоянов и кой разбрал, неразбрал (нали е Петьо от СДС-то), взе почти процент и половина. Кандидатира се срещу Стоянов и „синята” Ренета Инджова. Нито един от двамата не е толкова наивен, че да си вярва, че може да спечели президентските избори. Защо тогавасе кандидатираха, за да откъснат общо около 3% от сините гласове? На всичко отгоре, премиерът Сакскобургготски (от когото се очакваше естествена подкрепа за прозападния Стоянов) обяви публично, че няма да гласува, за да не хаби бензин от село Баня до София. Като капак, ДПС също подкрепи Георги Първанов, а уж щяха да забраняват БСП …И на този фон определени медии и коментатори вкупом започнаха да твърдят, че Стоянов сам загубил изборите, защото извадил компромат срещу Богомил Бонев. Всъщност „компроматът” беше част от официален доклад на НСС изтекъл дори във вестник „Дума” за съмнителни бизнес начинания на Богомил Бонев (по-късно стана известно, че Бонев е собственик на хотел в Банско и конна база в Рибарица, а ПетърСтоянов се оказа сред много малкото български политици, излезли без собствени „бизнеси” от политиката).Тази работа с компромата обаче наистина измести фокуса от основния въпрос: Кое обедини толкова много и уж различни партии и политици да попречат на Петър Стоянов да спечели втори мандат? И като чета днешните пропутиновски изявления на героите от преди 20 години все повече започвам да си мисля, че първата успешна операция на руските служби в България беше операцията по отстраняването на президента Стоянов от властта. Така Георги Първанов стана президент на България, след това СДС бе разбито отвътре (проектът ДСБ) и днес, хората, които изстрадахме идеята за свободна и демократична държава сме в различни лагери (напоследък и сБСП) и се чудим защо на България отново се гледа като на руски троянски кон в НАТО и Европейския съюз.Любомир ГешевСъосновател на СДС, СмолянОрганизационен секретар – Национална координация, София -
Facebook пост на Любомир Гешев - 21 януари 2021 г.
Днес е 22 януари- на тази дата през 2002 г, президентът Петър Стоянов напусна своя офис, след като загуби президентските избори срещу Георги Първанов. И ако след първата синя победа на парламентарни избори, се роди фразата „победихме с малко, но завинаги”,днес мога да кажа, че тогава Стоянов загуби с малко, но десницата загуби завинаги.Синята общност в България инстинктивно разбра това и в деня на изпращането му, хиляди се събраха пред шадравана на Президентството- имаше много цветя, много сълзи, имаше даже импровизиран концерт в негова чест- бяха Богдана Карадочева и Васил Найденов, Васко Кръпката, Ваня Костова и Маргарита Хранова, „Щурците” и „Сигнал”, Крикор Азарян…Това се случи, защото Стоянов загуби изборите на 18 ноември 2001г. и до деня на неговото изпращане на 22 януари 2002г., хората имаха време да си дадат сметка, че си отива не само най-достойният президент, но всъщност си отива и най-достойният период в съвременната ни история. И от тогава, та до сега, мои приятели ме питат, как стана така, че Петър Стоянов загуби, при този висок рейтинг и при всички прогнози в негова полза.Като непосредствен участник в тези събития, отговорът за мен е ясен- защото десните и демократични лидери постъпиха егоистично и безотговорно- нарочно използвам тези думи, за да не употребя други, по-силни, които са може би и по-точни.Месеци преди изборите, ръководството на СДС внушаваше, че Петър Стоянов не е „нашият президент”, защото нарекъл седесарите „разбити авари”. Свидетел съм- такава „директива” беше изпратена до общинските организации на СДС и сериозно ги демобилизира. Днес това изглежда направо невероятно, още повече, че Стоянов е май единственият от старите лидери, който никога не е напускал СДС и не е правил нова партия или фракция.Когато изостана още на първия тур срещу Първанов, в нашите среди се разбра, че Петър Стоянов се е обадил на Екатерина Михайлова, че при този приятелски огън в гръб, шансът да изгубим президентския пост, а за дълго и позициите си в България е голям. Затова молбата му била да предаде на Иван Костов, да направи изявление преди втория тур, изявление в горе-долу следния смисъл: Петър Стоянов е лош седесар, но между един лош седесар и настоящия лидер на БСП, аз Ви призовавам в името на българската десница да гласувате за седесара.Както е известно, такова изявление нямаше. Другият демократичен лидер, премиерът Симеон Сакскобургготски, който тогава имаше небивала популярност, обяви че няма да гласува, за да не „хаби бензин” от село Баня до София. Проевропейското ДПС подкрепи открито Първанов(какъв спомен за възродителния процес, какви пет лева) и така се оказа, че всички политически играчи не само в ляво, но и в т.нар демократичен спектър бяха срещу Петър Стоянов.За да бъде загубата му сигурна, пуснаха срещу него още трима „демократични” кандидата – Петър Берон и Ренета Инджова, но най-големият таран, разбира се беше Богомил Бонев- „седесарският” министър на вътрешните работи, който обвини Стоянов в… корупция.След това съчиниха и версия за загубата: Президентът извадил компромат срещу Бонев, затова изгубил изборите. Всъщност ”компроматът” беше официален доклад на една от службите, в който Бонев се обвиняваше в редица нерагламентирани връзки със сенчестия бизнес, на всичко отгоре бе публикуван и във вестник „Дума”, тъй че не беше и секретен (Петър Стоянов не открадна и стотинка- и това знаем всички, които сме били тогава в политиката).Десет години след загубата журналистът Георги Даскалов написа:”Стоянов не загуби, защото прочете един съвсем редовен доклад, а понеже повечето от значимите политически играчи имаха интерес той да загуби. Ако беше спечелил втори мандат, месеци след разгромната загуба на СДС на парламентарните избори, Петър Стоянов щеше да се превърне в естествен лидер на синьото, което в онези години си беше сериозна политическа сила. И кой знае, при такова развитие на нещата, можеше да си остане такава”.Сега, след още девет години- отново изправени пред парламентарни и президентски избори, пиша този текст, не само за да припомня най-горчивата политическа загуба в живота на моето поколение, а за да заявя на днешните десни, „стари седесари” и т.н, че разделението, егоизмът и политическите интриги съсипаха най-успешния и вдъхновяващ десен политически проект-СДС и така вярващите в една нова България граждани или бяха отблъснати от политиката, или бяха принудени да гласуват за проекти и хора, от които после се срамуваха. Проваленият втори мандат на президента Стоянов, беше всъщност краят на седесарските мечти и автентичната десница, никога повече не се съвзе от този удар. Дано днешните млади ни простят и никога не повтарят тази грешка!Любомир ГешевПредседател на СДС Смолян 1990-1991г.Организационен секретар на СДС 1993г.Член на Националния Съвет на СДС. -
ЕПИЦЕНТЪР: Петър Стоянов - Президентът, който още събира омраза и злоба... Е, няма агент "Виктор"! - 11 януари 2019
Христо Марков
бивш депутат от СДС
Рядко пиша такива статии, но този път наистина възмущението ми прехвърли нормалните граници.
Става дума за клеветите срещу президента Петър Стоянов през последните седмици в жълтата преса.
Написани толкова плитко, с толкова озлобление и със задължителните въпросителни. Естествено като щит от съдебни дирения.
В България може да се напише всичко, какво значение има, че липсва какъвто и да е автентичен документ.
Нищо!
А се лансират страшни неща – „бил комсомолец, та даже се говорело, че е агент на ДС. Причината? Може да са хиляди, но основната е една и тя идва от средите на управляващите от „европейската” ГЕРБ.
Тълмачите на „правата вяра” разбраха, че няма да се отърват от фактите около комунистическото наследство на лидерите си и предприеха ответен удар, който звучи така: „Абе, вярно е че нашите хора са били комунисти, но пък я вижте другите . Те всички са били от ДС”.
Ами и гадно, и непочтено и много, ама много глупаво.
Е, разбира се за тая операция най-подходящ е „високата топка” на сините Петър Стоянов.
Другата им цел е да се заличи голяма част от историята, от времето, когато наистина се водеше фундаментална битка за бъдещето на България, за пътя, по който ще завием – към Русия или към НАТО и ЕС !?
Няма как да си замълча в този случай!
Отнеха ни толкова много неща бившите комунисти и днешни „европейци”, останаха ни толкова малко неща, че замълчаването ще е предателство към читавите хора, които изнесоха тежестта на прехода с цената на лишения, обиди и мачкане.
Не, този път номера им няма да мине!
Преди промените почти не се познавах с Петър Стоянов, знаех го само като адвокат. И то като най-добрия спец по имотните проблеми, даже не като „бракоразводен адвокат”.
После искрено се зарадвах, че сме заедно, когато синята еуфория ни отмъкна по площадите. Искаше се толкова малко, но ценно за някои – смелост! И малко кураж да загърбиш личния си интерес.
А тогава /края на 1989 и началото на 1990 г./ къде са били някои блюстители на днешната „права вяра”? Къде са били тогава /с извинение/ – Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Фандъкова, Караянчева, Атанасова и цял сонм „демократи” с днешна дата!?
С много караници, обиди, скандали успяхме в Пловдив да регистрираме листите на СДС за първите избори след 45 години.
Петър Стоянов бе тогава първият говорител на СДС и май единственият юрист. На 28 години се оказа, че аз трябва да водя битка във втория най-голям район в страната – 99 мажоритарен / 4 и 5 кметство/. Районната избирателна комисия за него бе в тогавашното 4 кметство /сега там е район „Централен”/.
Един ден седим и пием там кафе с адвоката Пламен Николов /Доктора/ и той ме пита изведнъж откъде толкова добре ме познавал Петър Стоянов след като аз съм левскар, а той е върл привърженик на „Ботев”. Отговарям му, че се знаем от СДС и си имаме пълно доверие- толкова малко бяхме тогава.
Пламен ми обяснява, че седели с колеги и някой го попитал: „Откъде намерихте това момче за нашия район, бе Петре? Дойде с дънки, с дънкова риза в последния момент. Имаше вид на коцкар от „Тримона”, даже не поздрави!?”.
Петър му отвърнал: „Момчето е много умно и борбено. Ще се пребори, ще му напишете удостоверението след един месец!”. Наистина, написаха го още след първия тур. Бях само на 28 год. , слабоизвестен в Пловдив, зареден само с хъс… След това се раздалечихме – аз бях сред близките на Стефан Савов. Петър Стоянов бе от групата на Филип Димитров. По едно време даже не си говорехме.
Но сега да чета гнусотийте за „Пешо” с тридесетлетна давност… Ще има да чакате, другари и другарки, няма да стане, простичко е…
Две думи за „доносничеството” на нашия президент. Беше към края на предварителните избори с Президента Желев. Демократическата партия подкрепяше Желю. Предварителните проучвания сочеха убедителна победа на Стоянов.
Една вечер на „Дондуков” Стефан Савов попита Желев дали има нещо в досиетата за Петър Стоянов, а Желю леко ядно му отвърна: „Няма, бе, няма! Ако мислиш, че не сме проверили…”.
Не ще и съмнение, че са го направили, защото шеф на НРС бе ген. Бриго Аспарухов, а съветник му бе ген. Стоян Андреев!
Нали разбирате, че и най-малкото съмнение да имаше Желю не би се поколебал да го извади. В това отношение той бе безкомпромисен. Случаят с харизматичния Петър Берон е най-яркото доказателство.
По-късно на същинските избори и Ренета Инджова прави опити да измъкне нещо, но и там – ядец. Нали не се съмнявате в почтеността и?!
И накрая – нещо в което лично се убедих.
Откакто има либерален закон за досиетата и същинска комисия, много време си загубих в ровене на архивите. Почти три години заради един мой проект. Преровил съм хиляди досиета, за всички пловдивски депутати съм си направил картотека.
Най-пазеният документ на Комисията по досиетата е т.нар. „Регистрационен дневник”. Това е една грамадна книга, в която са записвани всички доносници от 1946 год. Тя се води само на ръка, т.е. служителките записват всичко на ръка. Със специална заповед на ген. Иван Райков още през 1948 г. изрично е указано, че не могат да се нанасят поправки, не може да се заличават имена, да се късат страници. Записват се уникалния номер на съответния агент, неговото агентурно име, от кое Областно управление на МВР идва сведението, кога е записан като агент и кога е свален.
Този „регистрационен дневник” е най-строга пазената тайна в Комисията по досиетата. Последно се пазеше под десет ключа в БНБ. Попаднеш ли в нея излизане няма, затова и Комисията печели всички дела от недоволни от решенията и бивши сътрудници.
Това е положението, направете справка, ако искате.
Ами там просто НЯМА агент „Виктор”, регистриран от РДВР-Пловдив! Снимал съм всички документи от Пловдив и ви предлагам за демонстрация копие от тях.
Хайде сега – можете да си правите проучвания, аз много дълго съм ги правил и съм получил много отговори, но – Агент „Виктор” просто НЯМА там, където са регистрирани всички!
Сигурно съм разочаровал много любители на „жълтичкото”, но – това е положението!
Клеветниците продължават да ни уверяват, че търсели „агентурни компромати ” за Петър Стоянов.
Ами като ги намерите- тогава пишете аланкоолувци!
Тъжната новина за вас обаче е, че такива не съществуват!
Не може цяла една телевизия „Европа”, на която доскоро вярвах и която тръби, че е дясна, да се занимава, с една толкова недостойна история. При това в предаването на журналист, който официално е обявен /а и сам си призна/ от Комисията по досиетата за агент Алберт.
Какъв кафкиански сценарий!
Преди доста години бяхме даже приятели, но „светът е цветен и помия извира отвсякъде…”.
И умът ми не го побира, че основният рупор на тази лъжа, Антон Тодоров, когото Петър Стоянов доведе от Стара Загора в София и го направи директор на възобновения вестник „Демокрация”, си отмъщава толкова гнусно на благодетеля си. И това помня.
След скандала във вестника Антон трябваше да бъде освободен и оттогава си „отмъщава” … Ама че долна история!
Спокойно!…Бих могъл да завърша така, но ще кажа още няколко изречения.
Трябва в името на националното ни достойнство да спрем с тези гнуснарски истории.
Нали без подписа на Петър Стоянов нямаше да бъдем членове на НАТО, да сме част от ЕС и да получаваме милиони от еврофондовете, които са радост и гордост за управляващите!
В крайна сметка Петър е част от фондацията на Бил Клинтън, член е на управителното тяло на … Александрийската библиотека. Там преди него е бил носителят на нобелова награда Умберто Еко! Как ви се струва? Представяте ли си там Гоце или Бойко Борисов? Или може би тези световни организации не знаят какви хора канят в управителните си тела?
Абсурдно е, толкова абсурдно е това, което се вихри около един достоен български президент, че чак не е за вярване, но за малките душички спиране няма!
Май наистина държим първенството по злоба и завист!
