Георги Константинов

Осъден на смърт от комунистическия режим през 1953г.  за взривяването на паметника на Сталин в София, по-късно присъдата е заменена с доживотна. Лежи в различни затвори и концлагери в България, след което успява да избяга във Франция като политически имигрант.

Тези, които ме познават, навярно са възмутени и смутени от моето присъствие. Това се дължи на нашето приятелство с Петър Стоянов, което е искрено и безкористно и е пример за толерантност. Ние с него събеседваме често, независимо от нашите различия. Той е демократ, аз съм революционер. В оценката на настоящето почти нямаме различия. Различията ни са от една много стара дата, от началото на така наречения мирен преход. В резултат на това, ние сме в състоянието, в което сме. Наследниците на диктатурата са навсякъде, не на всеки километър, а на всеки метър, даже и във всеки род. Дано да не е до края на света ! Петър Стоянов е изключение в политическия свят. Помагайте му, обичайте го, защото политици като него не се срещат често в политическия свят. Пожелах му да столети и когато стане на 100 години да бъде все така бодър, морално и интелектуално съхранен, за да може да работи за каузата на България.