27 май 2005 г.
Публикувано във в. „Вестникът“, 3-9 юни 2005 г

Обръщение на Петър Стоянов, президент на Република България (1997-2002)

Уважаеми госпожи и господа,

Задълженията ми в изборната кампания не ми позволяват да се поклоня заедно с вас пред жертвите на комунистическия терор тук, на остров Персин, превърнал се в най-мрачния символ на българския комунистически режим.

Позволете ми обаче да изразя своето преклонение пред героизма на хората, дръзнали да се опълчат срещу комунизма, наложен в България с щиковете на Съветската армия, както и да изразя своята съпричастност към всички вас, които не позволявате споменът за тази героична и в същото време трагична страница от историята на българския народ да изчезне.

Днес, когато посткомунистическата пропаганда се опитва да внуши на новите поколения български граждани колко идилични и безоблачни са били годините на комунизма, ние сме длъжни да не позволим забравата да покрие този период на мъки, страдания и унижения, сполетели хиляди български семейства, период, в който бе унищожен цветът на българската интелигенция и България бе превърната в най-унизителния сателит на бившия Съветски съюз.

Комунизмът не може и не бива да бъде реабилитиран! Споменът за Белене, Куциян и Скравена трябва винаги да ни напомня за това. Това е най-малкият дълг, който имаме към хилядите избити, репресирани и прекършени от този безчовечен режим. И в името на това не бива да допуснем България да бъде управлявана от хора, които никога не скъсаха със своето минало и не се извиниха на българския народ за тези мрачни 45 години.

Поклон пред жертвите на българския комунизъм!